Феросилиций е ключова сплав, използвана в производството на стомана и други метали. Състои се от желязо и силиций, с различни количества други елементи като манган и въглерод. Производственият процес на феросилиций включва редукция на кварц (силициев диоксид) с кокс (въглерод) в присъствието на желязо. Този процес изисква високи температури и е енергоемък, което прави цените на суровините важен фактор при определяне на общите производствени разходи за феросилиций.

Феросилицийът се използва широко в стоманодобивната промишленост, леярната промишленост и друго промишлено производство. Те консумират повече от 90% феросилиций. Сред различните степени на феросилиций, 75% феросилиций е най-широко използваният. В стоманодобивната промишленост се консумират около 3-5 kg ​​75% феросилиций за всеки тон произведена стомана.

Феросилициевият нитрид и силициевият нитрид звучат като два много сходни продукта, но всъщност те са фундаментално различни. Тази статия ще обясни разликата между двете от различни ъгли.

Феромолибденът е феросплав, състоящ се от желязо и молибден. Произвежда се чрез топене на смес от молибденов концентрат и железен концентрат в пещ. Феромолибденът е универсална сплав, която може да се използва в различни приложения в различни индустрии.

Сплавите волфрам-желязо обикновено се отнасят до сплави, съставени от волфрам (W) и желязо (Fe). Най-общо казано, сплавите волфрам-желязо са немагнитни. Това е така, защото самият волфрам е немагнитен метал и съдържанието на желязо в сплавите волфрам-желязо обикновено е ниско, което не може да придаде значителен магнетизъм на сплавта.

Титанът не е магнитен. Това е така, защото титанът има кристална структура без несдвоени електрони, които са необходими на материала, за да прояви магнетизъм. Това означава, че титанът не взаимодейства с магнитните полета и се счита за диамагнитен материал.